Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  Как стана така, че

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg   

Как стана по този начин, че тихомълком Парламентът се изпълни с всевъзможни изроди! В началото на „ демокрацията “ имаше най-малко мощно университетско лоби, половината от които мои професори и асистенти. Тогава интелигенцията вярваше, че някой ще я пита за нещо, че от нея ще зависи нещо. После всичко тихомълком улегна и демокрацията се трансформира в личното си отричане, както и доста други неща в диалектическия материализъм.

Вече си мисля, че в действителност има някаква интрига, някакво могъщо задкулисие, което вкара „ Величие “, както преди време вкара и четата на Стефан Янев, с цел да не могат спечелилите на изборите да сформират държавно управление. Вярно, че „ Величие “ в броени дни стана за посмешище, само че на кого му пука!... Плашещо е. Плашещо е да видиш такива благоприятни условия, такова могъщо задкулисие. Един другар, доцент по политически науки, преди време споделяше, че политологията гради анализите си, като че ли задкулисието не съществува, това било предписание. Да ме прости университетският ми другар, само че да се вършат политолозите, че задкулисието не съществува, е същото като агрономите да изследват растенията, игнорирайки почвите. Какво ще проучваме, привидността ли? Нескопосания медиен облик на политическия живот – облик, който има напълно малко общо с действителността? Проблемът на някогашната християнска цивилизация е, че значимите решения се взимат в невидимата част на политическия набор и че неписаните закони са в действителност значимите, а не писаните – по тази причина все не можем да се отърсим от чувството, че нещо не е наред, че трупът на демокрацията към този момент дори не смърди, а се е съсухрил като мумия.

Онзи ден малоумието, дребнавостта, злобата и алчността още веднъж бяха обвили като токсичен воал постройката на някогашния партиен дом – понастоящем постройка на Парламента. 238 депутати (двама ги беше хванала липсата) не съумяха да изпълнят това, за което са определени и за което получават заплата. Не съумяха да образуват държавно управление, с цел да върви умерено страната по дневния си ред. От тях се желае основно това – да излъчат държавно управление и да одобряват бюджет. Тези са двете, посредством които се организира политиката, за която е дал своя вот така наречен „ суверен “.

Едно от обясненията (не помня към този момент на кой гений) беше, че няма да поддържа държавното управление, тъй като било политическо! А какво да е, бре! То е все едно да кажеш, че не подкрепяш армията, тъй като е военна. Какво по-политическо от държавното управление? То има задачата да трансформира парламентарната доктрина (законите) в процедура (управление). Тези приказки за експертни държавни управления са шарени залъгалки. При тях решенията отново се взимат от политици, единствено дето не знаем от кои.

Какво се случи в сряда? Всички видяхме. Защо си случи? Аз най-малко не мога да кажа, без да дам воля на кошмарите си. Ако не бяха влезнали „ Воля “, евентуално, въпреки и не 100% несъмнено, ГЕРБ и Движение за права и свободи щяха да могат да ръководят дружно. Сега се наложи да търсят трети и по този начин и не го откриха. Всеки отхвърли да поддържа този преобладаващ диумвират и може би има за какво.

Сред нас, трезвомислещите жители, се шири едно мнение, с което аз обаче този път не съм склонен. Мнението гласи, че в името на стабилността и спокойствието в страната, така нужни за усвояването на европейските фондове (знаете, че за пълноценното храносмилане спокойствието е conditio sine qua non), ППДБ трябваше да поддържат държавното управление на Борисов, както той предния път поддържа тяхното. Така прилича на национално виновна партия, която на първо място гледа публичния интерес. Защото устойчиво постоянно държавно управление е от фрапантен публичен интерес, нали по този начин? Не съм склонен, тъй като съм на мнение, че ППДБ не би трябвало да се допира до властта. Защо ли? Защото тази групировка дружно с умнокрасивитета, който я поддържа, отваря необятно вратата на нашето консервативно общество за насилственото навлизане на изкуствено основаните ляволиберални полезности и порядки. Защото също по този начин е извънредно безбожна организация и не го крие. Това умозаключение ме кара на предложа една нова и малко странновата парадигма на политическите субекти у нас:

1. Системни консервативни партии;

2. Системни ляволиберални партии;

3. Извънсистемни небрежно струпани планове вид „ национални спасители “.

Досегашната „ сглобка “ и „ некоалиция “, която позорно се разпадна пред очите ни, беше немислимо общуване сред партии от първите два вида. Да се смесват тези неща е нещо като сърдечен недостатък, когато кръвта от предсърдията се прелива в камерите – резултатите не са радостни. Така че, ето ви още една причина ППДБ да стои надалеч от ръководството. Пък и за тях ще е по-добре, тъй като, когато други стартират да обират недоволството от несбъднатите фантазии на „ суверена “, току-виж вдигнали рейтинг. Точно както Макрон подхлъзна Льо Пен да завоюва парламентарни избори и да има време да натрупа ненавист до президентските през 2027.

Но за какво, за какво никой различен не се изкуши да поддържа това прекомерно положително държавно управление, което предложи Борисов? Депутатите на безусловно всяка групировка в Народното събрание са задоволителни за болшинство дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тук стартират градските митове и тайните теории. Накратко, стартират слуховете, а както и различен път съм го цитирал, един кумец на татко ми споделяше: „ Не ме е гняв, че се пускат клюки. Яд ме е, че излизат правилни “. Ето слух: никой, в това число и Борисов, не желае да ръководи с Движение за права и свободи. Първо, тъй като това се приема за срамотия, пък и за рисково и има за какво, тъй като през годините Движение за права и свободи е предало не един собствен съдружен сътрудник. В този смисъл Борисов надали не с облекчение бил посрещнал отхвърлянето на проектокабинета „ Желязков “. Второ, тъй като всички виждат един… хайде да го кажем по-меко… жесток поход на Пеевски към тоталната власт. Този поход докара до напрежение сред Пеевски и Доган, което не се знае накъде ще избие. Всъщност към този момент мазета във фактическо разединение на парламентарната група на Движение за права и свободи и никому не трябва да се сърдим, че в тази обстановка не желае таралеж в гащите.

Друг слух. Цялата неустойчивост през последните години, невъзможността шест пъти да се сформира постоянно държавно управление, е демонски сюжет на Кремъл за президентската република да стане неизбежна и властта да падне в ръчичките на правилния съветски резидент Румен Радев. Дали е по този начин? Това, че Радев клати лодката, тикан от титаничния си копнеж за власт, е реалност. Но до каква степен руснаците са сценаристите? От една страна не виждам смисъл да влагат в Радев, тъй като даже и да докарат нещата до президентска република, таман ще я възцарят и мандатът на Радев ще свърши. А да си мисли някой, че по-късно той ще направи някаква страхотна партия, е наивно. От друга страна за руснаците всяка нервна обстановка от сходен порядък в натовска страна и страна от Европейски Съюз е мас за душата.

По принцип президентската република не е неприятно нещо. Тя е опит за смирение от премахването на монархията. Президентската република доста наподобява на лимитирана монархия (парламентарна или конституционна), единствено че без инсигниите и унаследяването. Обаче каква им е далаверата на руснаците, в случай че след Радев пристигна някой евроатлантически ястреб? Тъкмо са извоювали президентска република и да я дадат на тепсия на груповия Запад! Или се надяват, че постоянно ще могат да управляват изборите в България най-малко дотолкоз, че това да не се случи?

И вижте по какъв начин логичен се подреждат нещата: от една страна съветският аватар Радев, а от друга Пеевски, чието изопачаване към Америка към този момент е видно и за слепите! А къде остана Бойко Борисов? Споко! Той постоянно ще бъде в сърцето на народа!

Шегата настрани. Скъпи български професионални политици! Скъпи български политици-аматьори! Скъпи аватари на задкулисието! Вземете най-накрая да извършите постоянно държавно управление, че най-после ще ви бият и колкото по-късно ви набият, толкоз повече ще боли. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

***  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.